Нация, религия, национализъм

Трагедията, която засяга българските мюсюлмани, произлиза от конфликта между две основни сили - българите и Османската империя, а след 1878 г. - България и Турция. Този конфликт е дългогодишен: едната страна се стреми да защити своята идентичност, докато другата се опитва да я унищожи. За българския народ тази борба е напълно оправдана, тъй като той защитава своите автентични интереси от асимилаторските действия на чужда сила.

В контекста на политиката спрямо мюсюлманското население България проявява непоследователност и противоречивост, докато Турция осъществява последователна стратегия с цел продължаване на асимилацията на българите дори в условията на независима държава.

Опитът за радикално разрешаване на въпроса с българските мюсюлмани чрез възродителния процес показа, че добрите намерения не могат да бъдат реализирани посредством насилие.

Настоящият контравъзродителен процес в страната представлява нападение от протурски и панислямски сили в България. С тяхната подкрепа Турция води страната към нова национална катастрофа.

Появата и непрестанното разширяване на обединените групи в българското общество, които се противопоставят на този контравъзродителен процес, са естествено явление и съответстват на националните интереси на народа ни.