Алеф

Да живееш означава да пробваш нови неща, а не само да размишляваш за смисъла на живота. Ясно е, че не всеки трябва да премине през Азия или да извърви Пътя на Сантяго. Но аз съм роден с призванието да бъда в движение. Успявам да се свържа със себе си единствено когато сме сред пустинята, по улиците на градовете или в планината.

В тази изключително откровена история Паулу Коелю споделя как лична криза го подтиква към удивително пътуване за духовно обновление. За да възстанови вдъхновението и радостта от живота, той решава да започне всичко наново и отново да се свърже с хората и света около него. По време на своите приключения в Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в предишен живот в друго измерение. В сътрудничество с нея той предприема мистично пътешествие през времето и пространството – между миналото и настоящето – за да намери истинския себе си.

„Алеф” ни сблъсква със собствените ни страхове и грехове, насърчавайки ни да търсим любовта и прошката; вдъхновява ни със смелостта необходима за справяне с неизменните предизвикателства на живота.

Разбирам колко съм свързан с хората около мен, както те са част от мен самия. Заедно пишем Книгата на живота чрез нашите предварително определени срещи по волята на съдбата; ръцете ни са обединени от надеждата da можем da променим света около нас. Всеки добавя своя дял - една дума, едно изречение или образ - но всички тези малки детайли придобиват значение: щастието на един става радост за мнозина.
В последната секунда преди смъртта всеки разбира истинската причина за своето битие; тогава настъпват Адът или Раят.
Адът представлява моментът когато поглеждаш назад към този миг и осъзнаеш пропуснатите шансове να оцениш чудото наречено живот. Раят е когато можеш спокойно да признаеш: „Направих няколко грешки, но никога не бях страхливец. Изживях живота си според принципите.”