Немски лексикални елементи в българските говори

В представената работа се разглежда обширният набор от регистрирани немски лексикални елементи (заемки и хибриди) в българските говори. Констатацията показва, че броят на заемките от първия /старовисоконемски/ и втория /средновисоконемски/ период е значително по-нисък в сравнение с третия /нововисоконемски/, през който основната част от думите с немско произход навлиза в българските диалекти, както териториално, така и социално. Влиянието на немския език върху българските диалекти е многопластово: то настъпва пряко чрез южнонемските - особено баварско-австрийските - говори, а също така косвено чрез други свързани или несвързани езици. Често книжовният български език играе посредническа роля, но той не улавя всички заемки. Изследват се тематичните категории, които възникват при лексико-семантичната класификация на немските компоненти.

Изпълнява се фонетичен, морфологичен, акцентуален, словообразувателен и семантичен анализ на заемките и хибридите. Анализира се как лексикалните единици с немска основа присъстват в българската песенна фолклорна традиция – доказателство за дълбочината и силата на тяхното проникване в българското диалектно пространство.