10 години и двадесет дни Кн.2

Битката за Атлантика представлява най-модерното сражение по време на Втората световна война. Основен проблем за съюзниците са подводните „вълчета“ на Карл Дьониц, които принуждават Великобритания и Съединените щати да съсредоточат всичките си усилия срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани радари и специализираните екипи за борба с подводниците променят хода на събитията.

В този критичен момент Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ на Крийгсмарине - германския флот, което го поставя в центъра на властта в Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от високопоставения военен ешелон водят тайни преговори със съюзниците относно възможността за сепаративен мир, целейки да концентрират всички сили на вермахта срещу настъпващата Червена армия. Дьониц не се вписва в тези задкулисни планове.

Битката за Атлантика вече изглежда загубена, а с това и самата война. На 30 април 1945 година във Фленсбург — последната неизпаднала територия от Германия — той получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви избра за свой наследник." Това решение носи тежест для гросадмирала: или да активира операция „Регенбоген“ – самопотапянето на германския флот при капитулация – или да спре безсмисленото кървене.