Гео Милев в спомените на съвременниците си

Гео, изпълнен с енергия и вдъхновение, се присъедини към нас, носейки усещането за нещо ново. Той започна да говори за имена, които бяха непознати на нашата духовна общност, и по този начин раздвижи спокойствието на традиционните ни разбирания относно писателите, художниците и актьорите. Пред техните идеи започна да се открива нов хоризонт.

Той беше запознат с големите класически творци в поезията и прозата и умело споделяше свои мисли за тях. В трудните години на войната Гео замина в посока далеч от своето истинско призвание, но достойно изпълни служебните си задължения: бе натоварен с важна и опасна работа, която свърши честно. Чудесно беше как успя да оцелее!

След време видяхме отново Гео сред нас - осакатен, но все пак със силен дух и решимост за живот. Ужасът пред смъртта не сломи сърцето му, което копнееше за творчество. Той тръгна по пътя си като поет, драматург, есеист и критик - тези роли постепенно взеха форма у него. Макар че вижданията му за живота се промениха, той остана верен на страстта си към делото на духа и вярването в онези творци, които придават смисъл на живота чрез своите идеи.

Но след това настъпи страшна буря - жестока сила го отнесе завинаги пред очите ни.

Професор Асен Златаров