А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн
излиза от живота ми.
Той се отдалечава.
Но не чувствам нито болка,
нито радост.
Думите ми сякаш избягват,
може би от страх?
Но всичко приключи!
Думата "обрат" нежно сяда
до мен на скута.
По-точната може да е "абсурд".
И въпреки че изглеждам цяла,
в действителност не съм.
Изглеждам здрава, но и това е лъжа.
Предстои ми борба,
която по-скоро прилича на карикатура.
Повече измислица.
Чувствам се изчерпана и ограбена отвътре,
нямам представа за утрешния ден.
Предчувствията също ме напуснаха.
А сънищата вече не са като пътуване;
те също се промениха!
Кога стана така, че станах друга?
Сатурн облече бяла риза
върху мен и си тръгна.
Остави ме в явно безличие.