Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната стъпка в дългата еволюционна линия на живите организми на Земята. Въпреки това, неговата активност го интегрира в сложна система от нови закономерности.

От религиозна гледна точка: по природа - животно, а по дух - божество. От научен аспект: като биологичен организъм – обикновен представител на вида, а като съзнателно същество – уникален творец.

Специфичната роля на човека във вселенския ред има своето теоретично отражение. Изследователите на биоматерията обикновено основават своите заключения върху очевидните прилики между явленията в двата различни свята. Те приписват на живите същества способността да изпитват любов и омраза, щастие и страдание, да отмъщават или прощават, както и да лъжат или бъдат честни.

Това обаче не кореспондира с реалността. Желязната клетка на инстинкта остава непоклатима. Съществува значителна пропаст между човешкия разум и психологията на животните; разликите се простират до обществото спрямо животинските групировки, езика спрямо формите за комуникация сред животните и тяхното поведение. Спецификата на човека зависи най-вече от културния слой, който е надграден през последния етап от развитието му. Основни характеристики включват чувството за хумор — умението да се смее не само над деформираната действителност и смешните индивиди около себе си, но и над самия себе си; каквито и ситуации да предизвикват усмивки.