Единадесет дървени улици

Иван Марков е фотограф, а това е неговата дебютна книга. В нея той демонстрира как може да се създават снимки без употреба на фотоапарат, като разкрива дълбочината на предметите и живота около нас. Тук са представени моментите от ежедневието - любовта, раздялата, малките момичета, които порастват в жени и големите мъже, останали все още деца в душата си.

Книгата завършва с оптимистичен акцент. Да постигнеш такъв край изисква кураж; биологично погледнато не е задължително всичко да приключва щастливо и затова хората често търсят утешение след края. Иван Марков обаче вярва в радостта преди финала, а аз виждам у него дарба за разказване на истории. Читателят ще пожелае книгата никога да свърши - както и аз бих искал авторът да продължи с творчеството си.