Аз Натанаел. Обидата

Когато за първи път прочетох книга на Натали Стивънс, бях изключително впечатлена от съдържанието по няколко причини. На първо място, не можех да определя какъв жанр точно представлява това произведение - дали е поезия, есета или дневник с размисли върху лични преживявания. На второ място, текстът ми се стори много искрен и провокативен. Той ме подтикна да се задълбоча в него, да опитам да го разгадая и разбера. Един от критиците й споделя: "Признавам, че не схващам всичко в книгата й, но съм очарован и заинтересуван." Натали насърчава читателя активно да ангажира ума си в интелектуалната и емоционална игра на четенето на нейните творби. Тя не се ограничава до традиционните жанрове и дори преминава границите на езика - блуждае между стиловете както прави между двата си майчини езика - английския и френския. Според Натали писането е свързано с тялото; начинът по който мислите ѝ намират форма при написването става част от самото писане, което поставя въпроса за морала в литературата. Юлия Кръстева отбелязва: „Ако литературата има етична функция, тя трябва да предаде онова, което монологизмът отхвърля (от ритъм към смисъл).“ Невъзможно е да не бъдем възхитени от смелостта ѝ да откривае най-дълбоките си страхове и терзания в сложното търсене на себе си и своето място в света. За своите 35 години Натали вече има десетина публикувани книги и множество награди; освен това работи като преводач на художествена литература. Настоящият сборник включва две нейни произведения: "Аз Натанаел" (2003) и "Обидата" (2004). Читателят ще забележи как тя умело използва словесния инструментариум и напълно експлоатира възможностите както на френския така и на английския език за максимална точност във формулировките си. Такъв текст представлява голямо предизвикателство за всеки преводач, но крайният резултат определено оправдават усилията.
Магдалена Куцарова - Леви