Земните градини на Богородица

Емилия Дворянова е сред най-известните български автори, които започват кариерата си след 1989 година. Тя е създала монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и редица романи, включително "Къщата" (1993), "Passion или смъртта на Алиса", който печели специална награда за роман през 1996 г. и по-късно излиза във Франция от издателство "Federop" през 2006 г., както и "La Velata" (1998) и "Госпожа Г." (2001).

Нейният последен труд - "Земните градини на Богородица", представлява завладяваща книга, която за някои може да бъде дори скандална; тя уникално улавя атмосферата на Атон – място забранено за жени. След като героините в предишните й творби преминаха през музикално-еротичния опит ("Passion или смъртта на Алиса") и чрез моралния катарзис ("Госпожа Г."), новият роман разказва как три Марии се стремят да реализират своето желание към недостижимото. В сюжета, изпълнен с перипетии около бреговете на Света Гора и търсенето на изгубената Мария, Отказаното място постепенно придобива своя значение, видимост и плътност.