Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е в сила във всички държави от Европейския съюз. Преди внедряването на Общата система на ДДС, единственото изискване беше да се хармонизират националните данъчни закони, включително и тези относно ДДС. Правното основание за тази хармонизация е заложено в член 99 от Договора за създаването на Европейската общност, който препоръчва унифициране на косвените данъци с цел подобряване функционирането на Общия пазар и предотвратяване на негативно влияние върху неговото развитие.

Основополагающият документ за хармонизацията на режимите по отношение на ДДС в страните-членки е т.нар. Шеста директива по ДДС. В нея са формулирани принципите за неутралитет при косвеното облагане и защита конкурентоспособността вътре в единния европейски пазар. Първият принцип позволява на предприемачите да ползват данъчен кредит, докато вторият осигурява равнопоставеност между фирмите от различни страни-членки.

Историята на системата за ДДС в ЕС до 1993 година показва, че първоначално две директиви бяха одобрени през април 1967 г., които заменят разнообразието от оборотни данъци с единен многоетапен и некомулиращ налог. Тези директиви обаче само очертават основната структура без да определят конкретните ставки или покритие – това остава задача за отделните държави.

С приемането на Шестата директива през май 1977 г., вече се установява единна рамка за ДДС, която позволява точно изчисляване какъв принос всяка страна има към бюджета на Общността. Важно е да се отбележи обаче, че тя допуска множество изключения и отклонения от стандартната ставка по отношение както наличието му така и самите проценти варират значително между страните днес.