Александър Паскалев и модерното българско книгоиздаване

В живота и значимото творчество на Александър Паскалев можем да видим както светлите моменти в българското книгоиздаване, така и тъмните периоди на кризи и безизходица. Той се утвърдил през първото десетилетие на XX век, когато все още активно работят за авторите и читателите Христо Груев Данов (1828 - 1911) и Драган В. Манчов (1834 - 1908), заедно с техните активни последователи като Тодор Ф. Чипев (1867 - 1944), Христо Олчев (1867 - 1926), Иван Г. Игнатов (1862 - 1937), Георги Бакалов (1873 - 1939) и Христо Хаджиев (1876 - 1952). Това е време на възход за литературата ни, белязано от идейно-естетическо обновление и забележителни художествени успехи. Заедно с Иван Вазов, Стефан Михайловски и Алеко Страшимиров, кръгът "Мисъл" налага своите идеи и критерии, а конфронтацията между "младите" и "старите" разрушава остарели художествени норми в името на свободния творчески дух. Пенчо Славейков, наречен неслучайно от по-младия си колега Дебелянов "жрецът войн", води новата литература към смело развитие. Доктор Кръстьо Кръстев създава свое известно списание, което привлича съмишленици с цел утвърдяване култ към силната личност – тази която отказва традиционните ценности в търсене на нови европейски перспективи.