Рими и легенди

В настоящото издание стихотворенията на Густаво Адолфо Бекер са представени в двуезичен формат, което позволява на читателите, владеещи испански, да се насладят както на оригиналното им звучене, така и на превода им на български.

**ВЕЧНИЯТ СИНОР НА ВСЯКА ЖЕНА**
Не казвайте, че сте изчерпали своите богатства,
занемяла е нежната лира...
Кой всъщност е Густаво Адолфо Бекер? Той е роден в Севиля преди 170 години - на 17 февруари 1836 г. в благородническо семейство с корени от красивата Фландрия. Семейството му е многодетно - осем деца, а той самият е петият син. Баща му, художник-костумбрист, умира рано – когато Густаво едва навършва пет години; шест години по-късно остава и без майка. Отгледан от роднини, след като достига възрастта от осемнайсет години се мести в Мадрид. Първоначално работи като чиновник и впоследствие става журналист и литературен критик във вестник "Епока" (Epoca) и по-късно заема поста главен редактор във "Контемпоранео" (Съвременник). Участва също така в списание "Мусео универсал", където публикува статии и коментари – свои или написани с помощта на по-голям брат Валериано – художника към когото проявява дълбока привързаност и който ни оставя единствения портрет на Бекер. Някои от неговите стихотворения също намират място там. Работи заедно с брат си върху илюстрованото списание "Илустрасион де Мадрид". Последният печатен орган, където той работи като директор е театралният вестник "Ентреакто".

Макар прозата да доминира творчеството му, именно чрез своята поезия — известна под названието Рими — Бекер достига до литературния Олимп. В тези кратки стихове присъстват темите за любовта, природата, болката и смъртта със своя носталгичен подтекст и меланхоличен лиризъм характерни за страдащия автор; те продължават да ни докосват дори днес благодарение на простия но красив език. Заради това го наричат „вечният годеник на всяка жена“. Някои от произведенията му станаха особено популярни — например „Ще се завърнат лястовиците“…