Мемоари. Тодор Живков - тв.к.

Моята обич към хората винаги беше свързана с любовта ми към родината. Стремях се в България да няма бедни, желаех страната ми да бъде силна, просперираща и независима сред другите нации. Убеден съм, че мога да допринеса за постигането на тази цел. Дори в най-трудните моменти никога не губех надежда и позитивно отношение...

Имам доверие в младото поколение на България. Не се колебая, че те ще изградят по-добра, по-справедлива и демократична страна от нашата. Сигурен съм, че техният живот ще бъде различен от този на нас през младостта ни. Бих дал всичко възможно за тяхното щастие и улеснение. Но трябва да осъзнаем, че лесни решения не съществуват. Само силните и смели личности успяват да напредват чрез предизвикателствата...

Надявам се днешните млади българи и българки да бъдат значително по-добри във всяко едно отношение от нас - не каквито сме сега, а каквито бяхме в незабравимите си години на младост...