Икономика: Антични автори за стопанството
| Издателство: | Сонм |
| Брой страници: | 264 |
| Година на издаване: | 2006 |
| Дата на издаване: | 2006-08-14 |
| ISBN: | 9548478617 |
| SKU: | 83447120012 |
| Размери: | 20x13 |
| Тегло: | 350 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.16 € |
Преводите от старогръцки и латински са направени от Георги Гочев, а тези от английски - от Анета Димитрова и Димитър Илиев.
"ИКОНОМИКА" НА БЪЛГАРСКИ
Една от по-малко разумните характеристики на съвременната икономическа концепция е възприемането й като естествено-технологична наука. Този проблем не е присъщ само за България; тук обаче подобен поглед е особено устойчив, най-вече поради недостатъчни познания относно източниците на икономическата мисъл, включително античните. В действителност икономиката не се занимава с предмети, независими от човека, а разглежда мненията, размислите и действията на хората. Това твърдение представлява интерпретация на идеята на Лудвиг фон Мизес. При разглеждане на тази книга ще забележите, че такова разбиране можем да намерим и при Ксенофонт.
Неговото виждане за "икономика" е типично за ранните теоретици в новата история (като Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм и Жан Батист Сей), както и до известна степен Франсоа Кене. През XIX век обаче то губи своята сила (освен ако не смятаме Фредерик Бастиа) и след Маркс политизирането на икономическите идеи кара учените да пренебрегнат основополагаещите принципи в своите разисквания.
В началото на XX век представителите на Австрийската школа (особено Мизес и Хайек) правят опити икономиката да бъде призната сред науките за човешкото поведение. Процесът е сложен: ако се проследят имената сред Нобеловите лауреати в областта през ХХ век, едва към неговия край се появяват имена като Бюкенън, Бекер и Норт. През 2002 г., наградата получават Даниел Канеман и Върнън Смит за техния труд върху ирационалността и психологичните аспекти в пазарната динамика.
Както често става ясно, много идеи днес всъщност имат корени още в древността. Предлаганият български том служи именно като доказателство за това твърдение. Авторитетни интелектуалци от античността споделят обща черта - те първи поставят акцент върху основния принцип в икономиката: какво решение трябва да вземем относно ограничеността на ресурсите пред постоянството na нуждите ни.
Част от текстовете вече са били публикувани у нас преди време; сега обаче идват под нов превод спрямо нуждите ни днес. Разделянето частицaтa проучвания нa Аристотел относно паричната система откъм Пета книга nа Никомаховата етика e отлична идея - така книгата предоставя почти всичко важно относно възгледа нa древногръците към стопанството i избора му.
Независимо od историческия контекст текстовете тутакси звучат модерно даже dnes den . За пръв път изучаващи историяta nа економикata v Bulgaria ще имат достъп do събрани преводи na древногръцки тексти oтносно въпросито , zaсягащи ekonomika , t.e te няма da poluchavat информация ot трета ръка a shte mogu da задълбочat izsledvaneto си .
Красен Станчев,
директор нa Института po пазарна ikonomika
София-Бишкек,juni 2003 година