Отворените двери

ДЕВАСАРИ АБУНТУ

За Девасари Абунту се разказва по следния начин. Тя била наясно с думите на Буда относно жените от Ананде и затова избягвала мъжете, а с тях и женския род, понеже където има мъже, там са и жени. Така тя обикаляла долините Рамна и Соки, като само вечер пристигала в храма. Жреците я забелязвали рядко и почти не я познавали. По този начин Девасари Абунту успявала да устои на изкушението от ученията на Буда.

Но един ден станало земетресение. Хората изпаднали в паника, а жреците започнали да твърдят, че боговете са разгневени. Всички се скрили в зимници и пещери, но земетресението станало още по-силно; много хора загинали под руините на постройките – планини треперели, стени падали и дори най-здравословните конструкции рухнали. Дърветата били счупени, а реките променили своето течение.

Само Девасари Абунту останала у дома си без страх от предстоящото разрушение. Тя знаела, че вечният бог е лишен от гняв и всичко ще бъде такова каквото трябва да бъде. Останала сама сред дивотията без други хора около себе си.

В тези места не се появили нови жители; животните също не всички се върнали обратно – само птиците намерили старите си гнезда. Девасари научила езика им; те й разказвали за умрелите души и невидими истории свързани със смъртта.

Когато слънцето било особено жарко над главата ѝ летяли бели пауни с опашки блестящи като светлина – техният полет носел прохлада под жаркото слънце. Страшни за другите грифове през нощта охранявали спящата Абунту; златни фазани ѝ донасяли плодове от гората както вкусни корени. Не можем точно да кажем колко птици я обслужвали - всички видове птици били нейни помощници.

Девасари Абунту нямала нужда от човешка компания: всичко около нея служело вместо хора - птиците, камъните или тревата - всяка частца от живота ѝ давала утеха така че тя никога не чувствала самота или отчаяние в душата си.
Интересното е обаче ,че външността й оставалась непроменена; характерът ѝ също бил постоянен - без никакъв признак на гняв тя живеела спокойно.

Но една сутрин при нея дошли най-добрият представител на пернатия свят помолиха я да напусне света на живущите защото времето й е настъпило . В търсенето si абунот тръгнала към пустошта откривайки множество тъмни камъни сред които ходела молейки ги да приемат тялото ѝ . Поклонила им се докосвайки земята .

Така оставайки прикована между камъните завинаги запазила формата си черен камък със син огън , който никой няма информация за него или история .