Comment pensent les institutions suivi de La connaissance de soi et Il n'y a pas de don gratuit

Замислят ли се институциите? И ако да, как го правят? Имат ли собствено съзнание? В тази книга Мери Дъглас разглежда тези въпроси, за да положи основите на теорията за институциите. Обикновено човешкото мислене се обяснява чрез характеристиките на индивидуалната психика. Но Дъглас насочва вниманието си към културата и ни води през провокативно и увлекателно изследване, вдъхновено от социологията на Емил Дюркем и философията на науката на Лудвиг Флек. Оттук става ясно, че е грешка да смятаме, че само мисленето на примитивните народи е повлияно от институции, докато нашата модерност би била доминирана от истински индивидуално мислене. Основополагаещите въпроси и решения относно живота или смъртта никога не могат да бъдат решавани единствено в личен план. С настоящата книга, която тя нарича "встъпление след факта" към известното си произведение „За замърсяването“, Мери Дъглас директно влиза в централния епистемологичен дебат в социалните науки с критично разглеждане както на методологическия индивидуализъм, така и на холизма. Книгата завършва с предговор към английския превод на прочутото "Есе за дарението" от Марсел Мос и текст относно идентичността на аза, които вече са привлекли внимание както във Франция, така и извън нея.