Пътища

Тя трепна. Надникна в пропастта, откривайки, че шумът сякаш е потънал надолу, като че ли някой се спуска по нея. А долу... в тъмния улей нещо чернее.
Вятърът донесе сладникав и неприятен мирис, който макар да не беше познат на жената, тя бързо разбра какво представлява.
На дъното на пропастта лежат два огромни черни чувала. Около тях бръмчат мухи и оси, а птици кацат и с учудване оглеждат ситуацията. Тя не смее дори да помисли за това, което е видяла; но когато внимателно се загледа в черната купчина, изкрещява от ужас.
Сега тя е напълно убедена, че от единия чувал – очевидно разкъсан от животни – между тревата се показва ръка: бяла или може би жълтеникава, неподвижна и с олющен червен лак на ноктите си.