Конфликти. Доверие. Демокрация

Патология ли е конфликтът, който разрушава социалните връзки, или представлява нормално явление в обществото като трансгресията на правилата? Теорията все още колеба между тези две крайности.

Конфликтът играе основна роля в разглеждането на социалното. От времето на Хераклит, който казва "Конфликтът е принципът и бащата на всички неща", до Хобс с концепцията за "войната на всички срещу всички", учените продължават да се питат дали конфликтът предшества съществуването на обществото или всъщност е част от неговата същност. Разликите стават незначителни по отношение основната характеристика на нашето време - модерното общество е основано именно върху конфликти. Докато общността може да бъде свързана с разбирателство и братство, самото общество неизменно носи със себе си конкуренция и противоречия.

В действителността няма напълно регулирано общество; това би било единствено тоталитарен идеал. Свободата възниква точно в тази празнина.

Амбивалентността на конфликта идва от факта, че той служи както за дезинтеграция и разрушение, така и за иновации и креативност. Тази сложна природа се усилва от агоналната култура - удоволствието от борба, която обхваща двустранния характер на конфликта. От кръстоносните походи до джихадистките действия откриваме подобно прославяне на героя - фигура едновременно божествена и човешка.

Създаването на нови общества изисква преосмисляне концепцията за конфликтите. Социалната структура при комунизма беше изградена така, че да премахне всякакви различия - социални, културни или полови... Беше разрешено само онова, което правилата позволяват; всичко останало бе забранено. Пост-комунистическото общество опитва да замени този подход чрез идеята за отворено общество: позволено е всичко освен това, което е забранено. Все пак остава нерешен въпросът какъв ще бъде отношението към конфликта с неговите двойствени черти.

Подходите към разрешаване на конфликтите често са твърде инструментални и затъмняват разграниченията между полемичното (спорно) и агоналното (борческото), а също така между насилствения конфликт и такъв без насилие. Това пречи да се видят разнообразните проявления на конфликти: те могат да бъдат разрушителни но също така интегриращи.

Демокрацията може да има контестаторски аспекти (например във Франция) или консенсусни характеристики (като в Холандия). Разрешаването им зависи также от нивото доверие сред участниците.
Анна Кръстева & Антоний Тодоров