Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето

Ако разгледаме ситуацията по-структурирано, бъдещето може да се интерпретира чрез три модела, които влияят на начина, по който разбираме миналото. То би могло да се възприема като опит за възстановяване на предишното състояние, като напредък или като революционна промяна. В наши дни обаче не следваме тези три подхода към разбирането на историята, което позволяваше организирането ѝ в ясни рамки. Сега над бъдещето тегне дълбока несигурност. Тази несигурност усложнява настоящия момент – който притежава уникални средства за запазване на спомени – и ние сме оставени с въпросите какво биха искали да знаят нашите наследници, за да разберат себе си. Невъзможността ни да предвидим бъдещето обаче ни задължава внимателно и до известна степен хаотично да съхраняваме всички видими следи и материални доказателства от живота си (или онова, което сме били). Иначе казано, краят на всякакви телеологични интерпретации на историята – край без неизвестности – поставя настойчиво изискване към настоящето относно "дълга към паметта", за който толкова много говорим.
Пиер Нора