Извън рамката. Портрети

Ива Николова е поетеса, която започна да участва активно в обществения и културния живот на България именно с това призвание. Образованието си тя получава в Литературния институт "Максим Горки" в Москва и след промените през 1989 г. продължава да се гордее с него, като не спира да пише стихотворения.

В допълнение към тях, тя събира осемстотин страници портрети на личности, които са станали известни през последните петнадесет години – без обаче да включва фигурите от културата, които преди това оказвали значително положително влияние върху българския процес. По отношение на останалите герои в книгата й сякаш нейното отрицание, движено от стремежа за социална справедливост, преодолява трудностите на времето с вик: „Погледнете ги! Те не са истински; те представляват нашето настояще, но може би не принадлежат на бъдещето!“ Разбира се, дори и тя може да сбърка. Защо го правиш, Иво? Защо използваш толкова много тонер? Може би защото поетите притежават уникална социална чувствителност и морално измерение, което ги свързва с пророчиците; те изграждат тежестта на доказателствата или баланса на вечността. Именно затова е събрала този "природонаучен музей" или просто "хербарий", който служи за доказателство пред нашите наследници относно видовете бръмбари и мухи от края на ХХ-ти и началото на ХХI-ви век. И за да няма недоразумение - ще добавя и пеперуди.

Ива Николова защитава традициите във великата поезия чрез публицистика като средство за достойно гражданско участие – подобно на високопрофилните български поети... Радвайте се насред творчеството й, проверявайте собственото си развитие и естествено можете дори да я завиждате.
Николай Петев