Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Подземните лечебни води
измиват мозаичните лица
на принцеси и светци.

На повърхността,
те утоляват жаждата на тъжни възрастни хора
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
покрити с бурени,
напомнят за пожълтели зъби,
които се усмихват към небето...

3.
Обичам края на града.
С удоволствие вървя по тази линия
между електрическите лампи и звездите,
като в себе си примирявам
две воюващи империи.

Над мен са къщите на София -
квартални кучета, крайградски потоци,
комините излъчват мрачни звуци -
зловещ орган -
свирят черния дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс. . . .

Когато скитам сам в края на града.
Когато вечерният вятър идва от изток –
аз знам - приближава Краят на Града. . . .

4.
Небето е широко отворено.
Има течение.
Пожълтелите дантели на луната
стилно се развяват.
Уж напуска, а всъщност остава.

Аз седя на тротоара,
от сребро направен.
Зад гърба ми стои тъмен
вход към кръчма.
А около мен лежат разпръснати
стари книги, тайствени томове –
не ги докосвам...

Ето - пристигат
моите приятели -
махат ми с ръка
и продължават нататък.

Ето - моята любима наближава –
усмихва ми се през сълзи –
преминава...
Месеците настъпват
и годините -
студено кимват –
заминават...

Ах, единствено луната,
вкопчена във лицето ми мълчи,
не желае да си тръгне.

Не може ли някой да затвори
тази проклета врата!

София 1980-1999