Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Приемането на България в християнската цивилизация, личността на княз Борис I и трагичните събития около покръстването на страната са вдъхновение за редица художествени произведения и театрални текстове, публикувани в Западна Европа през XVIII-XIX век. Чудото на "обръщението", умелата дипломация между Източната и Западната църква, както и конфликтът с наследника на престола правят българския владетел герой в легенди, използвани за религиозна пропаганда и фолклоризация. Най-разпространена е българската версия на драмата "бащи и деца", но тук ролите са обърнати: бащата символизира новото бъдеще, докато синът се стреми да запази традициите от миналото. Различни интерпретации свързват тази драма с други български владетели, най-вече хан Тервел, представяни по училища, църкви и народни сцени след Реформацията - период когато западният католицизъм търси начин да укрепи своето влияние. Драматургичното развитие придобива статут на народна книга; броят на театралните адаптации я поставя наред с историята за Велизарий или многожанровите версии за графинята Геновева от Пфалц. Пръв върху този въпрос акцентира проф. Йордан Иванов в научни изследвания от 20-те години на XX век със статията си "Покръщането на българите в западните литератури и театъра". Васил Мавродиев коментира темата в своя труд "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова предоставя задълбочен анализ в книгата си "Българската тема в западноевропейската книжнина ХV-ХVІІ век".