Книга за живота. Дневникът на младостта

Когато бях дете, много ми харесваше да наблюдавам пейзажа зад нас, докато шофирахме. Всичко, което будеше любопитството ми, се отдалечаваше и постепенно изчезваше в далечината, а това беше толкова завладяващо за мен. Баба винаги ми повтаряше: "Не е добре да гледаш назад." Тогава не можех да схвана какво лошо има в това, но с времето осъзнах важността на този урок. Ако прекарваме твърде много време в размисли за миналото, можем да се загубим там и да забравим колко е важно да живеем тук и сега...