Писма от Голо бърдо/ Чудомир

"... Казвам ви, господин агроном, работата никога не свършва! Миналата година написах "статията" за кмета и той ми се разсърди, докато попът се смя до насита. После в следващия брой написах за попа и кметът просто не можеше да спре да се смее, а попът пък беше много недоволен. След това дядо Лулчо - разсилният, лесничеят, кантонерът, секретарят на бирника, бръснарят, фелдшерът и зъболекарят също ми се разсърдиха... С две думи – всеки от есетера.

Сега вие казвате, че сте прочели всичките тези статии с интерес и когато излезе "Вегетарианецът", вие също сте ми се разгневили. Защо си причинявате подобни тревоги по толкова невинни въпроси? В една статия с участието на Лъжлив Съби може ли да й вярвате напълно? Повечето истории идват от него. Аз самият не му вярвам; та как ще повярвате вие като интелигентен човек?! Нали онзи ден пак ме прати за зелен хайвер:

- Ах Русия! Когато бях градинар там видях тикви колкото бъчви! Откъснеш я и я натовариш на каруцата с два чифта волове. Стоварите я под сушината; пробиват дупка в тиквата и мушкат едно малко прасенце вътре преди да запушат отново. Прасенцето живее там спокойно - хапва ту сала, ту семена или даже месо от растителната диета – увеличава теглото си! Когато дойде Коледа разбиват тиквата и излиза един шопар… ужасяваща работа!

Така че ви предупреждавам – лъжец е нашият приятел! Ако аз бях агроном като вас със знания по суровоядните факултети щях веднага да схвана измамата; но тъй като съм простосмъртен до неузнаваемост просто паднах жертва!"
Чудомир