Басни / Езоп

Определянето на точния брой и авторството на Езоповите басни е истински предизвикателство. През последните векове са събрани около 600 текста, които се смятат за негови произведения. Специалистите в тази област изглежда вярват, че от времето на Езоп произлизат между 350 и 360 басни. Точно толкова включва и настоящият нов превод, основан на второто издание на Емил Шамбри от 1927 година, което съдържа общо 358 басни. От тях шест са отделени в приложение с обозначение "Съмнителни и неавтентични", тъй като героите им (като Диоген и Демад) принадлежат към по-късна историческа епоха. В това приложение са добавени още три известни басни, които Шамбри не е включил: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За справки сме използвали текстокритичното изложение на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Biblioteca Teubneriana, 1970) както и онлайн изданието на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop's Fables, Oxford World's Classics, 2002), което обхваща всички познати 600 басни. Избегнахме да разширим значително приложението с неавтентичните творби.

Баснята е привлекателна заради универсалността си – тя подхожда както за възрастни така и за деца; кратка е и лесно запомняща се. Съдържа ясна метафоричност почти винаги примесена с хумор; носи нравствени послания και предлага практическа полезност. Чрез нея човек може да аргументира позицията си в спорове или да постави опонента си в трудна ситуация; служи като средство за обучение на децата или впечатляване в обществени среди – било то в кръчмата или пред публика при публично говорене. Баснята притежава своята универсална стойност.
Владимир Атанасов