Тревожна памет

**ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР**

Съпротивата срещу фашизма е едно от значимите явления в човешката история през миналия век. Темата ме занимава и продължава да ми привлича вниманието с всяка новооткрита страница от миналото.

Книгата на генерал Семерджиев представлява една такава важна част от тази история. Когато я прочетох, усещах, че преминавам през истински ад. Преживях всичко описано в документалния разказ и трябва да призная, че постоянно бях на страната на жертвите – главните героини Магда Агоп Инджиян и племенницата й Мария Страшимирова. Оттогава смятам, че това произведение трябва да бъде достъпно за всеки истински българин, за да не остане непозната тази страница от Съпротивата. Освен това вярвам, че генерал Семерджиев почти е създал сценарий за документален филм; надявам се да се намери режисьор, който да пресъздаде тези събития и личности на екранa, защото жертвите на фашизма го заслужават.

Дадох заглавие „ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР“, тъй като след повторното си четене установих, че авторът сам е написал предговора и послеписа към своята творба и по този начин взема ролята ми да коментирам нещо допълнително. Ако реша все пак да добавя няколко думи, вероятно ще повторя мнението му относно абсурдността на отрицанието и нападките срещу българското съпротивително движение. Времето ще постави нещата на мястото им – независимо колко усилия полагат определени хора за преиначаване или манипулиране на историята в собствен интерес, тя сама ще коригира дори онези историци с компрометиран морал. Мога само да благодаря на автора за изпълнения граждански дълг и уверявам го, че неговият труд е ценен принос в наследството на българската Съпротива - такъв какъвто са предишните му книги по темата.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ