Целуни мама за сбогом

Имаш точно една минута да попиташ как са децата ти. Виктор? Боже, къде си? Ако отново ме запиташ, ще се ядосам. Дона усети, че паниката я обхваща. Опита се да говори спокойно: Как е Адам? Как е Шарън? Те са добре - отвърна той с хладен тон. - На Шарън изобщо не й липсваш. Дона помисли, че никога няма да я забрави. Адам пита за теб. Сърцето на Дона започна да бие учестено. Какво му каза? Че вече не искаш да го виждаш; че имаш ново семейство, което предпочиташ пред него. Виктор, моля те, не си му казал това! Боже мой, не можеш така да говориш с него! Твоите шейсет секунди свършиха, Дона. Сбогом...