Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

„След като погребах моя господар, не спирам да тъгувам в самота“, се оплаква победен воин в англосаксонска приказка от VIII век. „Напуснах родината си и сега плавам по студените морета, за да намеря нов господар - щедър при раздаването на злато и гостоприемен, който да ме покани на чаша у дома си и да ми помогне да забравя мизерията си.“

Войниците по света винаги търсят силен и великодушен водач. Връзката между войник и господар е най-силна там, където той твърди, че управлява с божествена воля. Такова е непоклатимото отношение на арабските бойци към владетелите на ислямската държава. Пустинните воини оставят зад себе си грабежи, за да участват във войни, които вярват, че ще им донесат както материални награди, така и възнаграждение след смъртта. Жаждата за богатство и религиозната набожност подтикват рицарите в битките на франкските монарси срещу арабите в Европа също толкова силно колкото защитниците в Китай и Япония , които охраняват свещени територии срещу нашествениците.

По-идеалистичните сред войниците рядко искат заплащане за своето участие; обаче умелите управници намират начин бързо да ги компенсират. „Нека Бог те закриля и ти дарява много плячка“ – казва Мохамед на един от своите командири. Когато воинът посочва, че не е приел исляма „заради богатството“, Мохамед го успокоява: „Честното богатство носи полза само за честния човек.“