Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на регионите в Европа, свързана с едно от най-влиятелните събития в историята на континента - основаването на Европейската икономическа общност. Проектите и програмите, насочени към социална кохезия, се реализират в страните членки на Европейския съюз вече повече от 50 години и ще продължат да бъдат ключов приоритет през новия програмен период (2014-2020 г.).

Авторът анализира универсалността и многозначността на термина "регион", като изследва разнообразието от определения в научната литература и различните му проявления сред европейските държави. Изучава се необходимостта от изграждане на региони по Номенклатурата за статистически цели, както и липсата на единен стандарт за тяхното формиране между "старите" страни членки и тези, присъединили се през 2004 и 2007 година.

Специално внимание е отделено на особеностите, предизвикателствата, целите, средствата и фондовете във връзка с Кохезионната политика на ЕС от нейното начало през 1957 г. до края на 2013 г. Направен е анализ относно разликите в социално-икономическото развитие сред 270-те NUTS 2 региона в Европа и приложението на политиката за сближаване във всяка страна членка. Освен това са проучени тенденциите в българските райони от второ ниво и резултатите от изпълнението на седемте оперативни програми по време на програмния период 2007-2013 г.

Монографията е предназначена не само за преподаватели и студенти, но също така за практикуващи специалисти работещи в областта на Кохезионната политика – включително служители от министерства, областни администрации, местни власти и неправителствени организации.