Богомилите. Правни и социални възгледи на богомилите

Тази книга представя блестящ период от българската история - епохата на богомилството, която се развива в време, когато Западна Европа е потопена в мрак и невежество.

Тя несъмнено помага за правилното разбиране на южнославянското богомилско движение, което носи дълбок смисъл и идеи. Това движение обхваща всички южни славяни и продължава няколко века като културен, политически и социален феномен.

Никола Благоев (1868-1944)

Никола Благоев Попов е виден български историк, юрист и политик, член на Македонския научен институт. Той е роден през 1868 г. в Ракита – голямо село в Кайлярско по времето на Османската империя, в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля и след това изучава право във Белградския университет.

След завършването си той се установява в България и започва работа като адвокат. Избран е за народен представител по време на Четиринадесетото обикновено народно събрание. По-късно започва да преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се ангажира с научна работа и преводческа дейност; сред най-ценните му преводи е този от средногръцки език върху Византийската еклога. Той изследва средновековното българско право и богомилството, както пише статии относно характера на Самуиловата държава въз основа на византийските извори.

На 23 април 1913 година, преди началото на Междусъюзническата война, подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“ заедно с още 13 души от региона; там те заявяват мнението си за принадлежността на Македония към България και искат присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към страната ни.

От 1916 г., Никола Благоев става доцент във факултета по право при Софийския университет , а между 1926 г. до 1934 г., той вече e извънреден професор. Умира през 1944 г., оставяйки зад себе си множество трудове; между тях най-забележителни са: „История на старото българско държавно право“, публикувана през 1906 г., както и „Правни и социални възгледи на богомилите“, първо издание – София през 1912 г., второ издание – София през 1919 г.