Уморен да се раждам и да умирам

"„Уморен да се раждам и да умирам“ е грандиозен роман, който разглежда културните трансформации на китайския дух в периода след средата на ХХ век. Освен това, той съдържа любовна линия, изпълнена с деликатен еротизъм, остроумна самоирония и безпощадна самооценка през погледа на пет различни превъплъщения, символизиращи пет исторически етапа от развитието на съвременен Китай. Тази творба предлага множество интерпретации и противоречия, както и дълбоки чувства – нещо, което не може да бъде прочетено само веднъж.

Разказът се развива като диалог между Симън Нао — богат земевладелец от предкомунистическата ера, който преживява шест прераждания — и Лан Дзиефан, синът на Лан Лиен (Синьото лице) — малко сираче спасено от гладната смърт благодарение на Симън Нао. Историята започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г., а книгата е структурирана в пет части с общо 58 глави. Всяка глава стартира с двустишие в традицията на класическите китайски романи от Средновековието.

Повествованието проследява душата на Симън Нао след разстрела му от „народния съд“, която търси справедливост в подземното царство при Ямараджа. Ямараджа представлява хитрец и присмехулник със своите надмощия над мъртвите души - отражение на бюрократичната власт върху живите хора. Мо Йен използва будисткото учение за прераждане като основополагающа структура за своя роман; душата на Симън Нао последователно приема формите на различни животни – всяко ново прераждане носи нетърпимост към предходното време. Конфликтите между герои или „действащи лица“ са до голяма степен резултат от значителните исторически промени в живота на Китай."