Дечица божии

В новия си роман „Дечица божии“ (2012) хърватската авторка Татяна Громача (1971) изследва взаимодействието между обществото и индивида. За разлика от произведението си „Негър“ (изд. „Панорама“, 2012), където фокусът е върху тесния семейно-родов контекст на провинциалния живот през 90-те години, тук акцентът пада върху непосредствената връзка между майката и дъщерята. Книгата служи като детайлен анализ на психичното страдание на майката, представен с точност и задълбоченост. Съставена от различни фрагменти, тя отразява разпадащия се свят на главната героиня. Това е искрено и самоанализиращо се произведение, което не подвежда читателя и смело навлиза в обстоятелствата, довели до усложняването на състоянието на майката: внезапните промени в обществените нагласи по време на войната в Хърватия, агресивността към всичко различно, възхода на национализма, душевното затваряне и загубата на моралните ценности – скритите травми в хърватското общество намират отражение върху психично болната жена и постепенно се разкриват пред нас във всички аспекти - както външни, така и много лични.