Въстанията и тактиката на българския иредентизъм 1894-1904

Терминът „български иредентизъм“ се използва за обозначаване на стремежа за завършване на националното освобождение и обединение на всички български земи в една обща държава. Настоящото историческо изследване е специално насочено към периода между 1894 и 1904 г., когато се наблюдава силен и оптимистичен български национализъм. Това активно десетилетие, свързано с развитието на Източния въпрос, попада в рамките от началото на Близкоизточната криза (1894-1898) до подписването на българо-турското споразумение през 1904 г., което поставя край на Балканската криза, предизвикана от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското възстание (1902-1904).