Моята орис

– Батко – започнах тихо, – ти си моят старши брат и нямам никого освен теб. Татко ме остави в твои ръце. Трябва да ми помогнеш. Заради твоите деца, не можеш да изоставиш моите сирачета.

– Какво общо има това с мен? Нима зависи от мен? Какъв съм аз?

– Чичото на Ехтерам Садат е член на един от комитетите в Революционния съд… Просто уреди ми среща с него.

– Не-е! Как ще отида и да кажа: този безбожник е мой роднина, простете му? Не, скъпа моя, няма как да поставя доброто си име под въпрос!

– Няма нужда ти да говориш; сама ще се справя с него.

Той ме погледна самодоволно и със саркастична усмивка поклати глава:

– Когато попаднеш в беда, тогава ни споменаваш ли? Досега все моллите бяха лоши и закостенели, а Бог и Пророкът не съществуваха?

– Батко, стига вече! Кога съм казвала такова нещо за Бога или Пророка? Никога не пропускам молитва. Всъщност ти беше ли този, който се хвалеше със зет си революционера затворник? Не споделям неговите възгледи, но независимо кой е той, Хамид е баща на децата ми. Моля те за помощ в името на твоите деца!

– Стани по-добре! Това място не е разграден двор! Да бъдем честни: ако властта бе при него щеше ли да ни остави живи? Аз цял живот търпях всичко за исляма и никога не позволих правдата да бъде объркана с кривдата. Ще ходя ли при Хадж ага заради този безбожник и така ще замесвам чистия човек в грехове?! Не мога да направя такова нещо. В момента става дума за справедливост и законност - кой би му простил?

Паринуш Сании e родена през 1949 г. в Техеран. Завършила психология в Техеранския университет получава стипендия от Калифорнийския университет където планираше защитаване на докторска степен до избухването на Ислямската революция която я принуждава върне обратно у дома. След това работи двадесет години като главен консултант по изследователски проекти към Министерството на образованието.
Професионалните й задължения я вдъхновяват да стане писателка; тя прекрасно познава душевността на жената в Иран и използва резултатите от многогодишните си проучвания във своя първи роман "Моята орис", публикуван през 2003 г., който преживява двайсет издания и се превръща в световен бестселър."