Вкусът на Твоето тяло

Книгата на Мила Искренова представлява биография не само на едно поколение, но и на цялото време. Тя също така очертава историята на съвременния танц в България. Дневникът й е изненадващ с интимността, която предоставя на читателя; дори мен ме предизвика да се отдръпна малко назад. Когато някой разкрива толкова много за себе си, естествено инстинктивно се дистанцираш, за да осмислиш ситуацията. В дневника си Мила изглежда напълно уязвима – оставя единствено емоцията. Чрез своето творчество тя успява да превърне тази емоция в страстно изразено изкуство.

Дневникът е само част от произведението на Искренова; книгата съдържа и почит към големите Учители в танцовото изкуство като Морис Бежар, Пина Бауш и Марта Греъм. Тези дневници взаимодействащи помежду си формират спектаклите й.

Според Мила Искренова целта не е просто да анализира ключовите проблеми в света на съвременния танц и неговото "забележително и трагично" българско присъствие или пък да разгледа аспектите около танцовата естетика и сценичната артистичност. Основният акцент пада върху живота на твореца, взаимодействието му със средата, работата с тялото и духовното изразяване – показвайки как животът може да бъде форма на креативна отдаденост, а самото изкуство средство за самооткритие и дълбока комуникация с другите.

В поезията между тях вкусът му става ароматът ѝ; тя представя своя свят чрез него – той олицетворява всичко останало.
Тази книга няма традиционен сюжет; вместо това представлява партитура или символична структура с ясно послание. Толкова богата e по съдържание, че докато я четях постепенно ми хрумна оксиморон: „Соло оркестър“. Композицията следва принципите на класическата речева структура, но изпълнена през разнообразие от движения. Личните слова тук дават значение според нуждите на читателя - есета, дневници, наблюдения пулсират еднакво във вибрационната честота сама по себе си – тази принадлежност към Мила Искренова.