Шифърът на древните българи

Книгата „Шифърът на древните българи” представя основната идея, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация (Х-ІХ хил. пр. Хр.) е сред най-древните в историята на човечеството и почти изчезва след Черноморския потоп (VІ хил. пр. Хр.). Авторите подчертават, че предците на българите са част от автохтонното население на Балканите, което е било принудено да търси нов дом в други земи. Въпреки опустошителния катаклизъм, те успяват да запазят фрагменти от културното наследство на своята стара цивилизация и го пренасят в Месопотамия, където създават шумерската култура. По-късно с така наречените "морски народи" установяват второ Палестинско царство - първото се намирало по течението на река Струма. Чрез многобройни миграции нашите предци оставят следи от своята държавност и култура не само в Египет, но и в Индия, Китай и Сибир.

Авторите разглеждат историческите връзки между прадедите на древните българи и различни азиатски племена, които преминават към Европа през края на І хилядолетие пр. Хр., както и през І хилядолетие сл. Хр.

Цоневи – баща и дъщеря – анализират езиково имената на племената, асоциирани с българските народности. Те заключават, че тези групи са възприели древното название от прабългарските си предци през вековете. Като основа за понятието „българи”, авторите посочват стария бог Баал; те го интерпретират не като финикийско божество, а като много по-древно черноморско divinity , което впоследствие достига до Източното Средиземноморие и Древна Финикия. Само чрез този подход може да бъде обяснено как потомците на древните българи включват народи като башкирци, уйтури осетинци и други подобни общности.