Цюндел си отива

С дебюта си "Цюндел си отива", който е оценен както от критици, така и от читатели като "вертикално излитане" и "една от най-забележителните малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер заема място сред водещите швейцарски писатели на ХХ век.

Въпреки че романът изглежда наситен със сложни връзки и паралели основно с творчеството на Макс Фриш, неговата структура включва множество алюзии и скрити цитати. Това го утвърдява като важен философски и културен текст, без да намалява неговата привлекателност и четивност. Напротив, уязвимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, негодуването му спрямо оглупяващото консуматорско общество, невъзможността да се свърже с определена социална група и абсурдните ситуации, в които попада, са едновременно жалко трогателни и трагикомични до гротескност; ефектът от тяхното представяне е ясно забавен.

Потопен в отчаяние и резигнация след почти кафкианска трансформация по време на екзистенциалната си драма, Цюндел внезапно изчезва без следа, оставяйки читателя с многобройни неразрешени въпроси.

"Трябва да замина. Моля ви, зачеркнете ме от всякакви списъци или картотеки. Пустиня или джунгла? Или море? Или небе?"