Свещената наука за числата

Древните мислители, окултисти и езотерични философи, които са били запознати с Древните Мистерии, придавали изключително значение на Свещената наука за числата и техния символизъм. Този подход позволява по-добро разбиране на видимия свят и връзката между проявеното и непроявеното. Хераклит и особено Анаксагор, известен със своето учение за „двойствената безкрайност“, проучвали значението на числата. Филолай ги нарича „основна форма на Сътворението“. Платон счита числата за основополагащи причини за съществуването на всичко около нас. Секст Емпирик акцентира върху взаимовръзката между структурата на числата и разума, твърдейки: „Числото е начало на Универсалната субстанция; следователно Разумът може да бъде наречен число.“ Плотин разглежда числата като „активна еманация от Първоединното“, а Прокъл описва йерархията им в онтологичен и космологичен контекст, предлагайки да ги възприемаме като жива божествена същност.

В по-късни периоди много мислители продължават да изучават числата - сред тях свети Иероним, Иоан Скот Ериген, Рене Декарт, Джордано Бруно, Йохан Кеплер, Лайбниц и Спиноза. Интерес към темата проявяват също философите от Изтока. През 19-ти век научните открития относно светлината, електричеството и магнетизма доведоха до ново осмисляне на Свещената наукa за числа сред окултистите; те я приемаха като разширена концепция за вибрации. Числа от 1 до 9 започват да се тълкуват като част от пълния цикъл на вибрациите. Вселената вече се схваща като свят само от вибрации, а всеки индивид носи уникална собствена вибрация, която го отличава от останалите хора.