Нашите предци

През 50-те години на XX век, ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ - ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ - ИК „Колибри“, 2012) създава трилогията „Нашите предци“. В нея той изразява своя хумор и игривост, демонстрирайки задълбоченото си познание за приказките, натрупано през годините с италианското фолклорно наследство. Трите новели: „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са самостоятелни истории, разказващи за трима благородници в едно смутно средновековие. Виконт Медардо е разделен на добрата и лошата си половина; барон Козимо решава да се покатери на дъб на дванайсетгодишна възраст с думите: "Никога няма да слезна!" и спазва обещанието си; а Аджилулфо е рицар без физическо присъствие, облечен в бели доспехи с разноцветни пера. Първият търси цялостност, вторият - индивидуалност, а третият - само съществуване. Според Калвино тези стремежи отразяват универсалните желания у хората: “Бих искал тези истории да бъдат разглеждани като родословното дърво на нашите предци, където всяка фигура носи черти от настоящето.”

„Възможно е Калвино всъщност да не бъде човешко същество, а планета - подобна на Соларис от великолепния роман на Станислав Лем. Както Соларис прониква в най-дълбоките кътчета на човешкия ум и извлича неговите пориви напред, така и Калвино успява да улови онова знание във вас - това което винаги сте знаели без никога досега да го осъзнавате. Чувството е почти обсебващо; щастливо обаче сме толкова ангажирани със смеха си, че не можем просто да загубим разсъдък.“ (Салман Рушди)