Чудовища Книга 3, част първа от трилогията "Пепел"

От руините на унищожения свят е възникнал нов. Оцелелите са се променили: някои в положителна посока, придобивайки свръхчовешки способности, а други – в отрицателна, развивайки глад за човешка плът. Превърнали се в ловци на хора, те подготвят капани за млади и въоръжени жертви.

Алекс, на седемнадесет години, вече е срещала тези създания и не би се поколебала да убие при необходимост. Но когато един от тях – момче като нея – й спасява живота, започват да я терзаят съмненията. Може ли все още душата му да живее вътре в него след трансформацията? Алекс не знае какъв е отговорът и няма време да разсъждава по този въпрос, тъй като мощна сила започва да бушува у нея...

* * *

Илса Бик е награждавана авторка на кратки разкази и романи. Участвала е в разработването на различни научнофантастични серии като Star Trek, Battletech и Mechwarrior: Dark Age. Нейният роман „The Key”, паранормална криминална мистерия относно Холокоста и прераждането, получава признание сред най-добрите американски мистерии през 2005 година. Първият й тийнейджърски роман - Draw the Dark - печели Westchester Fiction Award през 2011 г., както и титлата за най-добра книга от Bank Street College.

Бик завършва литература и кино изкуства в колежа си; обаче вдъхновението за написването на "Пепел" идва от нейния опит като психиатър и бивш майор във Военновъздушните сили на САЩ. По време на службата си в базите Лакланд и Андрюс по време на войната в Залива тя решава да специализира психиатрия вместо хирургия - първоначалния си план. Станала свидетелка на последствията от войната върху човешките души, помага много хора да преодолеят своите вътрешни страхове. Тя казва: „Темата за оцеляването след бедствие винаги ми е изглеждала интересна – компромисите и правилата, които трябва да нарушим.” Освен това баща й оцелява след Холокоста; темата за катастрофа с последици подобни често присъствала в живота й.

В момента Илса живее със семейството си (както и с няколко пухкави домашни любимци) извън града Висконсин близо до еврейско гробище. Според самата писателка едно от предимствата им със съседите e тяхната тишина — вземат захар само когато налъмите цъфнат."