Игра и забава

Джеймс Солтър е икона на американската литература, признат за един от най-влиятелните автори и определян като „златния стандарт“ в белетристиката зад океана. Неговият изискан стил се смята за образец от редица известни писатели, включително Греъм Грийн, Сюзан Зонтаг и Сол Белоу. Ричард Форд, носител на Пулицърова награда, дори заявява: „За читателите на художествена литература е очевидно, че Джеймс Солтър създава американски изречения по-добре от всеки друг.“

Роден през 1925 г. в Ню Йорк, той сега пренася 89 години мъдрост в своето творчество. Завършил военната академия „Уест Пойнт“, той служи като пилот по време на Корейската война и оцелява след катастрофа на самолет – приземявайки се чудесно върху дърво. След края на конфликта заменя военното си минало с живота на писател. Бил е съученик с Джак Керуак и близък приятел със Робърт Редфорд; романът му "Солови лица" първоначално е бил замислен като сценарий за филм. Той пише рядко и публикува още по-рядко; става алпинист едва след петдесетте си години и през 2000 г. влиза в Американската академия за изкуства.

В случая с този роман важи правилото да потопиш себе си във водата - само така ще усетиш дълбочината му. Липсват динамични сцени или неочаквани обрати; вместо това присъстват чувства – чувственост, еротика, любов и обреченост – осветени толкова ярко, че сякаш прогарят страниците.

Три персонажа тръгват на пътешествие из провинциална Франция в търсене на географията на страстта: младият американец Филип Дийн избира да остави зад себе си привилегиите от доброто общество и престижния университет без конкретни планове или средства – планира кратка визита при свой приятел в Отюн край Дижон, но остава там месеци наред. Влюбвайки се в деветнайсетгодишната французойка Ан-Мари, той я отвлича от друг мъж с храбрата самоувереност характерна за младостта.

Приятелят му наблюдава ситуацията дистанционно – мечтаяйки ревностно завистливо докато фантазира над този огнен свят чрез въображението си като воайор; разказът ни потапя сред превъплътената чувственост във физическата реалност - предизвиквайки ни да размислим дали похотливото желание може да достигне до истинска любов? В "Игра и забавление" такова развитие не настъпва; но понякога животът предлага подобни възможности… нали?