Bulgarian Contributions to European Civilization

Митологичните възприятия на българския народ, отразени в изкуствата

Може да се твърди, че средновековният човек е създавал множество различни видове демони, или поради необходимост, или заради чувството си на самота и abandono. Разрушаването на древните ценностни системи доведе до изчезването на много от старите му "пазители", а боговете му се оттеглиха още по-дълбоко в небесата. Демоните, които присъстваха в толкова много източни култури - било то в езически храмове или във вътрешността на развиващите се религиозни култове - внезапно останаха без своите познати господари. Те избягаха от идеологическата контрол върху отпадналите митове и започнаха да се размножават и взаимодействат помежду си по неочаквани начини. Скривайки се зад парадоксите на средновековната философия, откровенията за апокалипсиса и страха от неизвестното, те представляваха предизвикателство за тези, които бяха свидетели на Атила Хунския - „Божият бич на земята“ - или живееха в райони с масова неграмотност. Когато научиха да четат и пишат и потопиха погледа си в литературата, средновековният човек свърза съдбата си дори повече с тях. Той насочи вниманието си към кръста при разпятието и изображенията под него - с други думи към християнската иконография, която църквата успя бързо да систематизира; но силите навлезли в неговото съзнание като приказки, фолклорни творби, страхове и симпатии го преследваха непрестанно. Поначало той опита да овладее тези диви демони чрез дисциплинирането им във формати удобно пресъздадени чрез дърворезба скулптура или книжна иллюстрация - така ги оковаваше и ограничаваше. Въпреки това демоните водеха агресивна битка: драматично преминаваха в контраофанзиви като захапваха собствените си опашки and разбивайки пръчките & клонките , които ги държаха затворници . Битката между страховете и доброволната примирие от една страна И уплашеното въображение от друга преживяваше единствено интересна художествена трансформация , проявена по непредвидим начин след многобройните ръкописи Каролингийска , Ирландска , Романтична , Готическа даже Ренесансова литература ; макар понякога покрита както беше очевидно тя проявила себе си Досега представянето намерихме обаче подобен резултат среди Източноправославните народи . Може би ще бъде справедливо да заявим че през продължителен период древните традиции оставали латентни внутри Християнските художествени системи а символизма сами религиозних композици показвали доказателства против паганското минало./…/” Проф.А.Божков