Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука подчертава, че нравствено-практическите действия на хората се влияят от изискванията и заповедите на определени идеали. За да се постигнат тези идеали, обикновено е необходимо да се практикува аскеза – усилена и целенасочена работа върху добродетелността и духовното усъвършенстване, което включва борба с греха и собственото несъвършенство. Християнският идеал предполага достигане на святост (Левит XI, 14), съвършенство в Бога (Мт V, 48), наследяване на Царството Небесно и получаване на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Мт XIX, 17).

Един от начините за реализиране на християнския идеал е монашеството. Същността му представлява уединение с акцент върху посветеност към Господа и служене на Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според богословските учения всеки християнин при кръщението си обещава да служи на Бога, а истинските последователи на Христос трябва да се откажат от себе си и да следват Божиите заповеди (Мт Х, 37-39; Мт XIX, 17-20). Това служение включва много социални ангажименти и семейни задължения. Православната църковна теория учи, че монасите доброволно отделили се от света поемат двойно обещание за перфектно служене към Господа (Нестеровский 1996: 356). Понеже грехът проникнал в живота чрез похотливостта на плътта, погледа и житейската гордост (Йо II, 16), онези желаещи благочестие και спасение доброволно отказват светските удоволствия. Те превръщат библейските съвети в свои жизнени принципи: безбрачие και девственост (Мт XIX:11; Кор VII:1-6), бедност (Мт XIX ,16-21) και послушание( Μτ XVI ,24 ; Мк VIII ,34 ; Лк XIV ,26 ). При посвещаването си в монашество новопосветеният полага тържествени обети за живот в манастир до края дни си безбрачие с целомъдрен подход ,послушание و нестежание или непринадлежност към лично имущество /Мак.ep.Николай1977 :8/.

Според установената литургична традиция още от древността християните избрали монашеско призвание преминават през три степени нa послушничество - началото нa подвизите продължава три години под ръководството нa опитен наставник според правилата nа Трулския събор . По време нa тези степени са извършвани различни ритуали по посвещение като Чинопоследование зa обличане наречено Расофорство Чинопоследование зa приемането нагo Малка схима И Чинопоследование zа Велика схима .

Настоящият текст съдържа коментари I документи относими кьм чинопosledovania za vstypvane v monashtvo ot X do XVIII vek .