Клонингите си отиват

С този роман завършвам моята история за клонингите. Когато през 1971 година написах първия "КЛОНИНГИ", вярвах, че той ще остане единствен. Но реализацията на клонингите, която беше мечта на човечеството, се оказа сериозна заплаха (за мен тя винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е УНИКАЛЕН И НЕПОВТОРИМ – това е моето убеждение. Много преди да чуя шумната реклама на Клонейд за създаването на първото клонирано бебе, написах втория си роман "Клонингите се завръщат". В него сякаш предварително описах именно тази клиника с нейното стремеж към слава и пари. След бурната реклама обаче настъпи смразяващо мълчание. Защо?
Защото опасността от израждане е реалност. Всеки човек е уникален. Дори учените стигнаха до извода, че бъдещето принадлежи само на репродуктивното клониране и особено на стволовите клетки, които често са пренебрегвани при раждането в момента на разрязване на пъпната връв.