100 разказа от Рей Бредбъри

Когато навърших двадесет и две или двадесет и три години, обикновено пишех своите разкази до късно след полунощ. Те бяха необичайни истории за призраци и привидения, за странни неща в буркани, които бях наблюдавал на миризливи панаири с кисела пот, за приятели, изгубени във водите на езерата, както и за съпрузи, които трябваше да летят през нощта в три часа сутринта, за да избегнат смъртоносната светлина.

Отне ми много време да се измъкна от таванската стаичка, където се сблъсквах със собствената си смъртност (типична тийнейджърска загриженост), и най-накрая достигнах дневната; а после излязох на моравата пред дома ни – там слънчевите лъчи осветяваха глухарчетата готови да бъдат превърнати във вино.

Излизането навън по време на семейните срещи на Четвърти юли ми донесе не само историите от Грийнтаун в Илинойс, но ме отведе дори до Марс. Следвайки съвета на Едгар Райс Бъроус относно Джон Картър, взех със себе си детските спомени: чичовците и лелите си, мама и татко плюс брат ми. Когато пристигнах на Марс обаче те вече ме чакаха там – или може би просто марсианци с техния вид. Разказите за Грийнтаун намерили място в романа „Вино от глухарчета”, а тези свързани с Червената планета присъствали в другия роман „Марсиански хроники”, бяха написани през годините когато тичах към бъчвата с дъждовна вода при баба ми и дядо ми - опитвайки се да уловя всички спомени и митове от онова време.

С паралелното пресъздаване на роднините като вампири живеещи в градче подобно това от „Вино от глухарчета”, мрачният първи братовчед беше градецът около Марс – мястото където Третата експедиция приключила зловещо. Животът ми преминаваше по три начина – като градски откривател , космически авантюрист или скитник сред американските братовчеди на граф Дракула.

Не знам дали вярвам във възможността за минали животи нито пък съм сигурен дали мога да постигна безсмъртие. Но момчето вътре в мен вярваше както едното така и другото; оставих го свободен да продължи с тези убеждения. То е авторът зад всичките мои разкази; то управлява гадателската дъска задавайки въпроси относно скритите истини И полуистини. То е кожата чрез която преминават всичките идеи пред хартията . Споделих му своите страсти , страхове И радости . И рядко са били погрешни неговият избор .

Рей Бредбъри