Котка в коридора

Наблюдавайте поезията, разглеждайте снимките и няма как да не усетите - следата на света, понякога оставена от котка. Привлича ме нюансът на тази поезия - изключително чувствителна, с фин и конкретен привкус на меланхолия. Очарован съм от близкия план и вниманието към детайла. Не самият град е важен, а тротоарът му, паветата, табелките, пейките, пощенските кутии; „стар converse” обувки и галоши; калкана и стените; пространство за пране - както и други пространства. Нещо като „списък с предмети, които оставяш зад себе си”.

Има особено усещане за присъствие – сякаш някой е бил тук преди малко и е напуснал кадъра само за да не ни пречи. Защото поезията винаги се появява в моменти когато никой не наблюдава.
Георги Господинов

Бил ли си дете? Спомняш ли си основния въпрос относно книгите: “Има ли картинки?” Има ги! Не се тревожи – те са запечатали интимни мигове на града – когато той се къпе или изглежда разрошен; в моменти на любов или отчаяние. Но освен тях има стихотворения. Те ще ти помогнат да си спомниш преживявания, които никога не си имал досега и да мечтаеш за тези вече реализирани. Обичай тези мигове така както котката в коридора обича своя свят.
Димитър Коцев-Шошо

Котките са любимци или опити да бъдем заблудени относно истински важните неща. София - нашият дом; всеки ден осъзнаваме колко трудно е да я обичаме повече при положение че тя сякаш желае почивка от нас. Думите звучат откровено пънкарски – болезнени и леко тъжни но много привлекателни. Потърсете (се) между редовете!
Свилен Ноев