Гардеробът

Историята разказва за Фокер, млад и самотен източногерманец, който успява да избяга в Западна Германия през Стената. Преди това обаче той яде любимия си гардероб, оставен от баба му, тъй като не може да се раздели с него. На Запад среща журналиста Некар, който го свързва с Крафт – служител на телевизията. Веднага след това двамата превръщат Фокер (както и себе си) в богаташ и медийна звезда, привличайки вниманието на западното общество с вдъхновяващата история на младежа. Правят различни проучвания като доказателство за случилото се и позволяват на Фокер десет години да говори по телевизии и пред публика; организират фондация "Гардеробът". Този предмет става символ на свободата. Дори канцлерът вижда шанс за политическа маневра срещу Изтока.

След десет години успех един обикновен зрител поиска потвърждение за истинността на историята и установява, че във кръвта на Фокер няма дори атом дърво. Разкритият факт кара героя да мисли как може да напусне Запада или дори да се върне обратно в Изтока, но е задължен от подписаните договори… Има решение - просто сутрин и вечер трябва малко да хапва дърво.

Тази книга представлява тревожеща сатира — тъжна ирония относно плюсовете и минусите както на източното, така и на западното общество; разглежда как животът на обикновените хора бива политизиран в полза на определени каузи чрез медиите. Някои пасажи карат читателя осъзнае колко висока (или всъщност - дълбока) е стената между живеещи в противоположни светове индивиди — стена създадена от властниците във всеки лагер, които присвояват живота им.

"Гардеробът" перфектно демонстрира думите на Ноам Чомски: "За демокрацията пропагандата е онова което насилието е за диктатурата."