Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

"Любовникът на лейди Чатърли" и благоприличието на нетрагичното

Корицата на
Издателство:A&T Publishing
Брой страници:192
Година на издаване:2006
Дата на издаване:2006-07-03
ISBN:9549436292
SKU:78620680000
Размери:20x12
Тегло:216 грама
Корици:МЕКИ
Цена:11 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Любомир Милчев представя новата си книга "Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното: Покрайлитературни събития". Това е петото му издание, без да се включват преводите на Мартин Хайдегер и Теодор Адорно. За читателите, които вече са запознати с майсторството му в произведения като "Проглеждането на гледката", "Далматинецът Марципан", "Вещи и обнищвания" и "Комедиантите", новата книга ще предложи допълнителни удоволствия от качествена литература. Освен това те ще открият нещо различно – ако предишните творби носеха усещането за известна дистанция и солипсизъм, пропити със световната перспектива на един самодостатъчен „литературен аз“, то „Любовникът...“ навлиза в актуалната действителност, особено в най-проблематичната ѝ сфера – интензивното медийно присъствие.

Подзаглавието „покрайлитературни събития“ намеква за основния мотив, който свързва публицистичните статии и есета в книгата – анализиране на явления от реалността, които претендират за литературна или артистична стойност, но често се провалят именно поради тази претенция. В тези ситуации авторът демонстрира своето остроумие, разкривайки истинската същност зад клишетата във медиите. Не позволявайте тежестта на заглавието да ви притеснява; може би изглежда прекомерно амбициозно - уверете се, че това е изключително забавна книга! Тя може да предизвика смях до сълзи.

Относно заглавието - то произхожда от дълбочинното проучване върху романа „Любовникът на лейди Чатърли“ от Дейвид Лоурънс. Класифицирайки го като класически роман на съвременността — чрез него можем да разберем феномените в модерния свят — авторът съсредоточава критичните си размисли около случки, които биха могли спокойно да бъдат част от този роман, но остават неразбрани под формата “покрайлитературни събития”. Наистина е интересно как някой може да убеди човек, че песента която го е развълнувала до слъзливост всъщност е смешна или че книга считана за олицетворение на висока литература има по-малко въображение отколкото рекламен слоган за прахосмукачка.

.

.