Сбогом, Шанхай

По време на Втората световна война Шанхай, под японска окупация, представляваше сложен възел от икономически, политически и военни интереси, дипломатически маневри и индивидуални амбиции. Този град се превърна в място за събиране на престъпници, международни авантюристи, шпиони и спекуланти, както и на изгонени и преследвани индивиди. Той беше сцена на контрастите между блясъка и мизерията - безкрайното унижение на босоноги работници с рикши и малките проститутки обградени от пияни моряци; тук се сблъскваха нежността на ориенталския порцелан с военната жестокост; опиумът символизираше човешкия упадък. Но същевременно Шанхай остава последният спасителен бряг - знак за отчаяна надежда за оцеляване.

В качеството си на ограничено открит градче, Шанхай бе единственото място по света, което успя да приюти около двадесет хиляди германски и австрийски евреи - предимно интелектуалци - които успели да достигнат устието на величествената река Яндзъ преди крематориумите да затворят Европа в своя черен облак. Кварталът Хонкю стана техният гето. Градът е известен като местообитание не само на тяхното проклятие, но също така символизира спасението им.